звукосъчетание
[zvukosɐt͡ʃɛˈtaniɛ]
звукосъчетание значение:
Какво е звукосъчетание? Последователност от звукове, които образуват сричка, морфема или дума; комбиниране на фонеми.
1. (лингвистика/фонетика) Последователност от звукове, които образуват сричка, морфема или дума; комбиниране на фонеми.
- Ударение
- звукосъчета́ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зву-ко-съ-че-та-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- звукосъчетания
Примери за използване на звукосъчетание
(лингвистика/фонетика)
- Трудното за произнасяне звукосъчетание 'щр' е често срещано в българския език.
- Детето се опитваше да повтори непознатото звукосъчетание.
Синоними на звукосъчетание
Как се пише звукосъчетание
Грешни изписвания: звукосачетание, звуко-съчетание, звокосъчетание, звукусъчетание, звукосъчетъние, звукосъчетанйе
Думата е сложна и се пише слято. Съединителната гласна е о. Втората част съчетание се пише с ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук + съчетание
Сложна дума, образувана от основите на 'звук' и 'съчетание', свързани със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сложно звукосъчетание
- неприятно звукосъчетание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
