звънкане
[ˈzvɤnkɐnɛ]
звънкане значение:
Какво е звънкане? Издаване на лек, ясен и кратък метален звук (звън), обикновено от малки предмети.
1. (пряко) Издаване на лек, ясен и кратък метален звук (звън), обикновено от малки предмети.
- Ударение
- звъ̀нкане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звън-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- звънкания
Примери за използване на звънкане
(пряко)
- Чу се звънкане на монети в джоба му.
- Мелодичното звънкане на чашите ознаменува началото на празника.
Антоними на звънкане
Как се пише звънкане
Грешни изписвания: званкане, звънкъне
Коренът се пише с променливо ъ (звън), което се запазва под ударение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѧкъ
От глагола 'звънкам', който е диминутивна и фреквентативна форма на 'звъня'. Свързано със старобългарския корен *zvęk- (звук, звън).
Употреба
Чести словосъчетания:
- звънкане на чаши
- звънкане на пари
- мелодично звънкане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
