звънчев
[zvɐnˈt͡ʃɛf]
звънчев значение:
Какво е звънчев? Който се отнася до цветето звънче или има формата на малък звънец.
1. (ботаника) Който се отнася до цветето звънче или има формата на малък звънец.
2. (музика / бит) Отнасящ се до малко звънче (хлопка, чан).
- Ударение
- звънче́в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- звън-чев
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звънчеви
Примери за използване на звънчев
(ботаника)
- Звънчевата тинтява е защитен растителен вид.
- Венчелистчетата имаха характерна звънчева форма.
(музика / бит)
- От стадото се носеше мелодичен звънчев екот.
Как се пише звънчев
Грешни изписвания: звънчов, званчев
Пише се с ъ в корена. Наставката е -ев, тъй като се добавя към мека основа (ч).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звонъ
Произлиза от съществителното 'звънче' (умалително от звънец) + наставка -ев. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звънчева тинтява
- звънчева форма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
