зейвам
[ˈzɛjvɐm]
зейвам значение:
Какво е зейвам? Отварям се широко (за врата, пропаст, отвор).
1. (Пряко) Отварям се широко (за врата, пропаст, отвор).
2. (Пряко (за човек)) Отварям широко уста (при прозявка, вик или уплаха).
3. (Преносно) Застивам в учудване с отворена уста; слисвам се.
- Ударение
- зѐйвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- зей-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- зейна
Примери за използване на зейвам
(Пряко)
- Вратата скърцаше и зейваше от вятъра всеки път, щом го затвореха.
- Пред тях зейваше страшна пропаст.
(Пряко (за човек))
- Детето зейваше насреща му, очаквайки лъжицата с храна.
(Преносно)
- Тя зейваше от изненада, когато чуеше новината.
Синоними на зейвам
Антоними на зейвам
Как се пише зейвам
Грешни изписвания: зеивам, зейвъм
След гласна, когато следва съгласна, се пише й (кратко), а не 'и'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зея
Производен глагол от корена 'зея' (стоя отворен) с наставка '-вам' за образуване на вторичен несвършен вид от 'зейна' или за означаване на многократност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зейвам от учудване
- зейва пропаст
Фразеологизми:
- зейвам от мухата слон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
