зима
[ˈzimɐ]
зима значение:
Какво е зима? Най-студеният от четирите годишни сезона в умерения климатичен пояс, намиращ се между есента и пролетта (астрономически от зимното слънцестоене до пролетното равноденствие).
1. (пряко) Най-студеният от четирите годишни сезона в умерения климатичен пояс, намиращ се между есента и пролетта (астрономически от зимното слънцестоене до пролетното равноденствие).
2. (преносно) Студенина, липса на топлина в отношенията; период на старост или замиране на жизнените функции.
- Ударение
- зи'ма
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зи-ма
- Род
- женски
- Мн. число
- зими
Примери за използване на зима
(пряко)
- Тази година зимата беше мека и безснежна.
- През зимата дните са къси, а нощите дълги.
(преносно)
- В очите ѝ се четеше зима и безразличие.
- Той навлезе в зимата на своя живот.
Как се пише зима
Грешни изписвания: зйма
Думата се пише с малка буква, освен ако не е в началото на изречението. Не се използва главна буква за имената на сезоните.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*zima
Старобългарска дума (зима), произлизаща от праславянската *zima. Коренът има индоевропейски произход *g^heim- (сняг, буря), сродна с литовското žiemà, гръцкото χεῖμα и латинското hiems.
Употреба
Чести словосъчетания:
- люта зима
- мека зима
- зимен сън
- зимна виелица
Фразеологизми:
- Кучешка зима
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
