зимувам
[ziˈmuvɐm]
зимувам значение:
Какво е зимувам? да се преструвам или да се установява на някъде за зимата, да прекарвам зимата някъде по стечение на обстоятелствата или на по-специално топло място
1. да се преструвам или да се установява на някъде за зимата, да прекарвам зимата някъде по стечение на обстоятелствата или на по-специално топло място
- Ударение
- зиму̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- зи-му-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- презимувам
Форми на думата зимувам 40
- зимува
- зимуват
- зимуваш
- зимуваме
- зимувате
- зимуваше
- зимувай
- зимувайки
- зимувайте
- зимувал
- зимувала
- зимували
- зимувало
- зимувалия
- зимувалата
- зимувалите
- зимувалият
- зимувалото
- зимуван
- зимувана
- зимувани
- зимувано
- зимувания
- зимуваната
- зимуваните
- зимуваният
- зимуваното
- зимувах
- зимуваха
- зимувахме
- зимувахте
- зимуващ
- зимуваща
- зимуващи
- зимуващо
- зимуващия
- зимуващата
- зимуващите
- зимуващият
- зимуващото
Как се пише зимувам
Грешни изписвания: земувам, зимовам, зймувам, зимувъм
Думата се пише с и в корена (от зима) и наставка -увам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зима
Произлиза от съществителното „зима“. Свързано с праславянския корен *zima. Образувано чрез суфиксация за означаване на прекарване на определен период.
Употреба
Чести словосъчетания:
- успешно зимувам
- зимувам на топло
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.