Енциклопедия на българския език

злобен

[ˈzlɔbɛn]

злобен значение:

Какво е злобен? Изпълнен със злоба; който изпитва неприязън и желание да вреди на другите.

1. (пряко) Изпълнен със злоба; който изпитва неприязън и желание да вреди на другите.
2. (преносно) Който изразява или съдържа злоба (за думи, действия, смях).
Ударение
зло̀бен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
зло-бен
Род
мъжки
Мн. число
злобни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злобен

(пряко)
  • Той хвърли злобен поглед към съперника си.
  • Старецът стана злобен и заядлив.
(преносно)
  • Чу се злобен смях от задната стая.
  • Написа злобна статия срещу колегата си.

Как се пише злобен

Грешни изписвания: злобън, злубен
Пише се с е в наставката (подвижно ъ/е) – злобен, но злобни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зло
Произлиза от корена 'зло' с добавяне на прилагателната наставка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • злобен човек
  • злобен коментар
  • злобна забележка