Dumite-BG – онлайн речник за българския език

злоезичник

[zloɛˈzit͡ʃnik]

злоезичник значение:

Какво е злоезичник? Човек, който говори лошо за другите, разпространява клюки, клевети и злословия.

1. (характеристика) Човек, който говори лошо за другите, разпространява клюки, клевети и злословия.
Ударение
злоези'чник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зло-е-зич-ник
Род
мъжки
Мн. число
злоезичници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злоезичник

(характеристика)
  • Не обръщай внимание на този злоезичник, той завижда на успеха ти.
  • Злоезичниците веднага разнесоха мълвата из цялото село.

Синоними на злоезичник

Антоними на злоезичник

Как се пише злоезичник

Грешни изписвания: злойзичник, злуезичник, злоезйчник, злоезичнйк
Сложна дума, пише се слято. Съдържа корена език, трансформиран в езич- пред наставката.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зло + език
Сложна дума от прилагателното 'зъл' (зло) и съществителното 'език' + наставка '-ник'. Калка на гръцки модели или самостойно образувание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • известен злоезичник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.