Dumite-BG – онлайн речник за българския език

злополучно

[zlopoˈlut͡ʃno]

злополучно значение:

Какво е злополучно? По начин, който води до неуспех, нещастие или трагичен край.

1. (пряко) По начин, който води до неуспех, нещастие или трагичен край.
Ударение
злополу'чно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
зло-по-луч-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злополучно

(пряко)
  • Експедицията завърши злополучно поради лошото време.

Синоними на злополучно

Антоними на злополучно

Как се пише злополучно

Грешни изписвания: злополочно, злуполучно, злопулучно, злополучну
Слято писане като сложно наречие. Втората съставна част е 'полука' (с 'у').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зло + полука
Сложна дума, съставена от 'зло' и 'полука' (сполука, случай). Означава буквално 'лош случай' или 'лош късмет'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • завършвам злополучно
  • злополучно известен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.