злосторнича
[zɫoˈstɔrnit͡ʃɐ]
злосторнича значение:
Какво е злосторнича? Върша зло, правя пакости или вреди на някого; постъпвам като злосторник.
1. (книжовно) Върша зло, правя пакости или вреди на някого; постъпвам като злосторник.
- Ударение
- злосто̀рнича
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- зло-стор-ни-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата злосторнича 52
- злосторничат
- злосторничете
- злосторничеше
- злосторничейки
- злосторничел
- злосторничела
- злосторничели
- злосторничело
- злосторничелия
- злосторничелата
- злосторничелите
- злосторничелият
- злосторничелото
- злосторничен
- злосторничена
- злосторничени
- злосторничено
- злосторничения
- злосторничената
- злосторничените
- злосторниченият
- злосторниченото
- злосторничех
- злосторничеха
- злосторничехме
- злосторничехте
- злосторничещ
- злосторничеща
- злосторничещи
- злосторничещо
- злосторничещия
- злосторничещата
- злосторничещите
- злосторничещият
- злосторничещото
- злосторничи
- злосторничим
- злосторничиш
- злосторничите
- злосторничил
- злосторничила
- злосторничили
- злосторничило
- злосторничилия
- злосторничилата
- злосторничилите
- злосторничилият
- злосторничилото
- злосторничих
- злосторничиха
- злосторничихме
- злосторничихте
Примери за използване на злосторнича
(книжовно)
- Бандата продължаваше да злосторнича из квартала безнаказано.
- Не бива да се злосторнича спрямо беззащитните.
Синоними на злосторнича
Антоними на злосторнича
Как се пише злосторнича
Грешни изписвания: злосторничъ, злусторнича, злостурнича, злосторнйча
Глагол от трето спрежение, завършващ на -а/-я в 1 л. ед.ч.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:злосторник
Деноминативен глагол, образуван от съществителното 'злосторник' (човек, който прави зло), което е съставно от 'зло' + корен 'стор-' (правя).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.