злочестие
[zloˈt͡ʃɛstie]
злочестие значение:
Какво е злочестие? Състояние на голямо нещастие, беда, несполука или лоша съдба.
1. (пряко) Състояние на голямо нещастие, беда, несполука или лоша съдба.
- Ударение
- злочѐстие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зло-чес-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- злочестия
Примери за използване на злочестие
(пряко)
- Войната донесе невиждано злочестие на народа.
- Цялото му злочестие идваше от липсата на вяра в собствените сили.
Синоними на злочестие
Антоними на злочестие
Как се пише злочестие
Грешни изписвания: злочестийе, злучестие, злочестйе
Думата завършва на -ие. Множественото число запазва 'и'-то преди окончанието: злочестия.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъло + чѧсть
Сложна дума от корените 'зло' и 'чест' (в старото значение на 'съдба', 'участ', 'дял'). Означава 'лоша съдба'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голямо злочестие
- народно злочестие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
