знахарка
[ˈznaxɐrkɐ]
знахарка значение:
Какво е знахарка? Жена, която се занимава с лекуване на хора и животни чрез традиционни народни методи, билки, баяния и магии, без да има официално медицинско образование.
1. (етнография) Жена, която се занимава с лекуване на хора и животни чрез традиционни народни методи, билки, баяния и магии, без да има официално медицинско образование.
- Ударение
- зна́харка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зна-хар-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- знахарки
Примери за използване на знахарка
(етнография)
- Старата знахарка забърка отвара от горски билки.
- Хората от селото често ходеха при знахарката за съвет и лек.
Антоними на знахарка
Как се пише знахарка
Грешни изписвания: знахърка, знъхарка
Втората гласна е а, проверима чрез думата знахар.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:знати
Произлиза от 'знахар', което идва от глагола 'зная' (знам), със суфикс '-ар'. Женски род се образува с наставката '-ка'. Първоначалното значение е 'човек, който знае (тайните на билките)'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- известна знахарка
- селска знахарка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
