Dumite-BG – онлайн речник за българския език

знахарски

[ˈznaxɐrski]

знахарски значение:

Какво е знахарски? Който се отнася до знахар или до дейността на народен лечител; свързан с народната медицина и баене.

1. (етнография/медицина) Който се отнася до знахар или до дейността на народен лечител; свързан с народната медицина и баене.
Ударение
зна̀харски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
зна-хар-ски
Род
мъжки
Мн. число
знахарски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на знахарски

(етнография/медицина)
  • В селото още се пазят старите знахарски рецепти за лечение на уроки.
  • Тя притежаваше удивителни знахарски умения.

Синоними на знахарски

Антоними на знахарски

Как се пише знахарски

Грешни изписвания: знахарцки, знъхарски, знахърски, знахарскй
Прилагателното се пише със с (наставка -ски) след корена знахар.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*znati (знам)
Произлиза от съществителното 'знахар' (народен лечител), което е коренно свързано с глагола 'знам'. Значението е 'този, който знае [лека]'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • знахарски билки
  • знахарски методи
  • знахарска отвара

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.