Dumite-BG – онлайн речник за българския език

значка

[ˈznat͡ʃkɐ]

значка значение:

Какво е значка? Малка пластинка от метал, пластмаса или друг материал с изображение или надпис, която се носи закачена на дреха като знак за принадлежност, отличие или за украса.

1. (общо) Малка пластинка от метал, пластмаса или друг материал с изображение или надпис, която се носи закачена на дреха като знак за принадлежност, отличие или за украса.
Ударение
зна̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
знач-ка
Род
женски
Мн. число
значки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на значка

(общо)
  • Той носеше на ревера си значка с националния флаг.

Синоними на значка

Как се пише значка

Грешни изписвания: знашка, знъчка
Буквата ч пред беззвучната к се чува ясно, но при съмнение се прави проверка с дума, в която след нея има гласна: значен, значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:знак
Произлиза от съществителното 'знак' + умалителна/женска наставка '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • почетна значка
  • колекционерска значка
  • закичвам се със значка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.