Dumite-BG – онлайн речник за българския език

зобница

[ˈzɔbnit͡sɐ]

зобница значение:

Какво е зобница? Специална торба, в която се слага зоб (храна) и се окачва на главата на впрегатен добитък (кон, магаре), за да се храни по време на почивка.

1. (селско стопанство) Специална торба, в която се слага зоб (храна) и се окачва на главата на впрегатен добитък (кон, магаре), за да се храни по време на почивка.
Ударение
зо́бница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зоб-ни-ца
Род
женски
Мн. число
зобници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зобница

(селско стопанство)
  • Конярят напълни зобницата с ечемик и я закачи на главата на коня.
  • Уморените животни наведоха глави към своите зобници.

Синоними на зобница

Как се пише зобница

Грешни изписвания: зубница, зобнйца
Думата се пише с о в корена, тъй като произлиза от зоб.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зоб
Произлиза от думата 'зоб' (зърнена храна за добитък) + наставка '-ница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна зобница
  • празна зобница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.