Dumite-BG – онлайн речник за българския език

зографче

[zoˈɡraft͡ʃɛ]

зографче значение:

Какво е зографче? Малък или млад зограф (иконописец); ученик на майстор зограф.

1. (пряко) Малък или млад зограф (иконописец); ученик на майстор зограф.
2. (преносно) Гальовно обръщение към дете, което обича да рисува.
Ударение
зогра̀фче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зо-граф-че
Род
среден
Мн. число
зографчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зографче

(пряко)
  • В ателието на майстора се трудеше едно сръчно зографче.
  • Малкото зографче внимателно смесваше боите за иконата.
(преносно)
  • Ела тук, мое малко зографче, да видим какво си нарисувал.

Как се пише зографче

Грешни изписвания: зуграфче, зогравче, зогръфче
Думата се пише с 'о' в първата сричка (от 'зоо-'/'живот') и 'ф' пред суфикса, тъй като проверката е 'зографът' (чува се ясен звук 'ф'). Суфиксът е '-че' за образуване на умалителни съществителни имена от среден род.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ζωγράφος (zōgráphos)
Умалителна форма на 'зограф'. Основната дума произлиза от гръцкото 'zoographos' (живописец), съставено от 'zoon' (животно, живот) и 'grapho' (пиша, рисувам). В старобългарската традиция се утвърждава като термин за иконописец.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сръчно зографче
  • малко зографче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.