зъболекар
[zɐboˈlɛkɐr]
зъболекар значение:
Какво е зъболекар? Лекар, който лекува зъби; стоматолог. Специалист, занимаващ се с диагностика и лечение на заболяванията на зъбите и устната кухня. Лекар, който извършва оперативни и терапевтични процедури, свързани със заболяванията на зъбите и устната кухня.
1. Лекар, който лекува зъби; стоматолог. Специалист, занимаващ се с диагностика и лечение на заболяванията на зъбите и устната кухня. Лекар, който извършва оперативни и терапевтични процедури, свързани със заболяванията на зъбите и устната кухня.
- Ударение
- зъболѐкар
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зъ-бо-ле-кар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- зъболекари
Как се пише зъболекар
Грешни изписвания: заболекар, зъбулекар, зъболекър
Пише се със ъ в първата част на сложната дума, тъй като идва от корена зъб, а не заб.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зъб + лекар
Сложна дума, образувана от основите на 'зъб' и 'лекар', свързани със съединителна гласна 'о'. Калка по подобие на чужди модели (dentist).
Употреба
Чести словосъчетания:
- зъболекарски стол
- зъболекарски кабинет
- детски зъболекар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
