зън

[zɤn]

зън значение:

Какво е зън? Зън е звук, който се получава при удар или трептене на нещо, например, на уред, на чаши, на звънец, или на бръмчене на насекомо. Може да се използва и като наименование на звука, който се получава при бръмчене на нещо.

1. Зън е звук, който се получава при удар или трептене на нещо, например, на уред, на чаши, на звънец, или на бръмчене на насекомо. Може да се използва и като наименование на звука, който се получава при бръмчене на нещо.

Ударение: зъ̀н
Част на речта: междуметие
Сричкоделение: зън
Род: няма
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Как се пише зън

Грешни изписвания: зъъън

Пише се с ъ.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:звукоподражание

Звукоподражателна дума, имитираща звука от удар на метал, стъкло или опъната струна.

Употреба

Чести словосъчетания:

зън-зън

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.