ида
[ˈidɐ]
ида значение:
Какво е ида? Движа се към говорещото лице или към определено място; идвам.
1. (общо) Движа се към говорещото лице или към определено място; идвам.
2. (преносно) Случвам се, настъпвам (за време, събитие).
3. (разговорно) Имам желание, иска ми се (в безлични конструкции).
- Ударение
- ѝда
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- и-да
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на ида
(общо)
- Ида веднага, само да си взема палтото.
- Влакът иде след пет минути.
(преносно)
- Иде пролет и всичко ще се раззелени.
- Буря иде.
(разговорно)
- Иде ми да заплача от яд.
- Иде ми да хвърля всичко и да замина.
Синоними на ида
Как се пише ида
Грешни изписвания: идам
Глаголът е от I спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -а (не -ам).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*jьdǫ
Наследник на старобългарския глагол 'ити'. Сродна с латинското 'ire'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- иде ми да
- ида си
Фразеологизми:
- акълът ми не иде
- отръки ми иде
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
