идейно-политически
[iˈdɛjno poliˈtit͡ʃɛski]
- Ударение
- идѐйно-политѝчески
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-дей-но-по-ли-ти-чес-ки
- Род
- няма
- Мн. число
- идейно-политическите
Как се пише идейно-политически
Грешни изписвания: идейнополитически, идейно политически, йдейно-политически, идеино-политически, идейну-политически, идейно-пулитически, идейно-полйтически, идейно-политйчески, идейно-политическй
Сложните прилагателни имена се пишат полуслето (с тире), когато съставните им части са в равноправно отношение (могат да се свържат със съюза 'и': идеен и политически).
Етимология
Произход:Гръцки / Латински
Оригинална дума:idea / politicus
Сложна дума, образувана от основите на 'идея' (от старогръцки ἰδέα – 'вид', 'форма', 'образ') и 'политика' (от старогръцки πολιτικός – 'граждански', 'държавен'). Навлиза в българския език чрез влиянието на руската и западноевропейската обществено-политическа терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- идейно-политическо възпитание
- идейно-политическа подготовка
- идейно-политически различия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
