Dumite-BG – онлайн речник за българския език

идентификатор

[idɛntifiˈkator]

идентификатор значение:

Какво е идентификатор? Уникално име, символ или поредица от символи, които еднозначно определят обект, променлива или ресурс в компютърна система или програмен код.

1. (информатика) Уникално име, символ или поредица от символи, които еднозначно определят обект, променлива или ресурс в компютърна система или програмен код.
2. (общо/логика) Признак или средство, чрез което се извършва разпознаване (идентификация) на някого или нещо.
Ударение
идентифика'тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-ден-ти-фи-ка-тор
Род
мъжки
Мн. число
идентификатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на идентификатор

(информатика)
  • Програмистът зададе уникален идентификатор за всеки потребител в базата данни.
  • Грешката възникна поради дублиран идентификатор.
(общо/логика)
  • Пръстовият отпечатък е надежден биометричен идентификатор.

Синоними на идентификатор

Как се пише идентификатор

Грешни изписвания: идинтификатор, йдентификатор, идентйфикатор, идентивикатор, идентифйкатор, идентификътор, идентификатур

Пише се с е във втората сричка (от идентичен) и с и в третата и четвъртата.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:identificare
От къснолатински 'identificare' (отъждествявам) + суфикс '-тор' за деятел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уникален идентификатор
  • цифров идентификатор
  • идентификатор на процеса

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.