идентификацийка
[idɛntifiˈkat͡sijkɐ]
идентификацийка значение:
Какво е идентификацийка? Умалителна форма на идентификация; дребна, маловажна или бърза проверка на самоличността или разпознаване.
1. (разговорно) Умалителна форма на идентификация; дребна, маловажна или бърза проверка на самоличността или разпознаване.
2. (иронично) Използва се с насмешка за претенциозен или излишен процес на установяване на съответствие.
- Ударение
- идентифика̀цийка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ден-ти-фи-ка-ций-ка
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- идентификацийки
Примери за използване на идентификацийка
(разговорно)
- Направиха му една бърза идентификацийка на входа и го пуснаха.
(иронично)
- Цялата тази сложна идентификацийка беше напълно излишна за един обикновен потребител.
Синоними на идентификацийка
Как се пише идентификацийка
Грешни изписвания: идентификациика, идентификацика, йдентификацийка, идентйфикацийка, идентивикацийка, идентифйкацийка, идентификъцийка, идентификацййка
Думата се пише с й (и кратко). Съществителните имена от женски род, които завършват на -ия (идентификация), при образуване на умалителна форма с наставката -ка променят окончанието си на -ийка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:identificare
Умалителна форма на 'идентификация'. Коренът произлиза от къснолатинския 'identificare' (от 'idem' – същото и 'facere' – правя), заета в българския език чрез западноевропейските езици. Наставката '-ийка' е типична за образуване на умалителни съществителни от женски род, завършващи на '-ия'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бърза идентификацийка
- малка идентификацийка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
