избавител
[izbaˈvitɛl]
избавител значение:
Какво е избавител? Човек, който спасява някого от беда, робство, смърт или страдание; спасител.
1. (книжовно/тържествено) Човек, който спасява някого от беда, робство, смърт или страдание; спасител.
- Ударение
- избавѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ба-ви-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- избавители
Примери за използване на избавител
(книжовно/тържествено)
- Народът посрещна армията като свой избавител.
- Той се яви като неочакван избавител в най-трудния момент.
Синоними на избавител
Как се пише избавител
Грешни изписвания: избавитал, исбавител, йзбавител, избъвител, избавйтел
Представката е 'из-', тъй като коренът започва със звучна съгласна 'б'. Пише се с 'з', а не със 'с'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:избавити
Образувано от глагола 'избавя' (спасявам, освобождавам) + наставка '-тел' за лице, извършващо действието. Коренът 'бав-' е свързан с премахване на опасност или грижа.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Цар Освободител
- велик избавител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
