избичвам
[izˈbit͡ʃvɐm]
- Ударение
- избѝчвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-бич-вам
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- избича
Как се пише избичвам
Грешни изписвания: избичвъм, йзбичвам, избйчвам
Глаголът е от III спрежение, окончанието за 1 л. ед.ч. е -ам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бичкия
Производен глагол от 'бичкия' (ръчен трион) или корен 'бич' (в смисъл на рязане), с представка 'из-' за завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- избичвам трупи
- избичвам дъски
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
