избоботя
[izboˈbɔtʲɐ]
избоботя значение:
Какво е избоботя? Да кажа нещо с нисък, дебел, гърлен глас.
1. (пряко) Да кажа нещо с нисък, дебел, гърлен глас.
2. (звук) Да издам кратък, силен, глух звук (за гръм, оръдие, мотор).
- Ударение
- избобо́тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-бо-бо-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- избоботвам
Примери за използване на избоботя
(пряко)
- Той избоботи някакъв неразбираем отговор.
- Дядото избоботи сърдито зад вестника.
(звук)
- Гръмотевицата избоботи над къщата.
Синоними на избоботя
Антоними на избоботя
Как се пише избоботя
Грешни изписвания: избуботя, исбоботя, йзбоботя, избобутя
Представката е из- (пред звучната 'б'). Коренът се пише с две 'о' – боботя.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:боботя
Звукоподражателен произход. От глагола 'боботя' (издавам глух, мощен звук) с представка 'из-' за еднократност или завършеност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
