избумтявам
[izbumˈtʲavam]
избумтявам значение:
Какво е избумтявам? Избумтяващият звук или издаването му; говорене с глас, който наподобява на бумтене.
1. Избумтяващият звук или издаването му; говорене с глас, който наподобява на бумтене.
- Ударение
- избумтя̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-бум-тя-вам
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- избумтя
Как се пише избумтявам
Грешни изписвания: избомтявам, йзбумтявам, избумтявъм
Пише се с у (от бум). Окончанието е -явам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бумтя
От звукоподражателния корен 'бум' -> глагол 'бумтя'. Представката 'из-' придава смисъл на еднократност или завършеност, а наставката '-вам' образува вторичен несвършен вид.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
