избуя
[izbuˈɛjɐ]
избуя значение:
Какво е избуя? Порасна силно, стана висок и гъст (за трева, посеви, плевели), обикновено след дъжд или при благоприятни условия.
1. (биология/растения) Порасна силно, стана висок и гъст (за трева, посеви, плевели), обикновено след дъжд или при благоприятни условия.
2. (преносно) Развия се прекомерно силно, проявя се в голяма степен (за чувство, социално явление или човешко тяло).
- Ударение
- избуѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-бу-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- избуявам
Примери за използване на избуя
(биология/растения)
- Тревата в двора избуя след пролетните дъждове.
- Плевелите избуяха и задушиха цветята.
(преносно)
- В душата му избуя неописуема радост.
- Момчето избуя на височина през това лято.
Как се пише избуя
Грешни изписвания: избоя, избуйа, йзбуя
Пише се с 'у' (от буен) и завършва на 'я'. В спрежението (1 л. ед.ч. сег. вр.) формата е 'избуея', а 'избуя' е по-често 3 л. ед.ч. мин. св. време, но и основна форма в речниците.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буен
От прилагателното 'буен' (силен, неудържим, бързо растящ) + наставка за глагол.
Употреба
Чести словосъчетания:
- избуяла трева
- избуяла растителност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
