избуяване
[izbuˈjavɐnɛ]
избуяване значение:
Какво е избуяване? Процес на бърз, силен и прекомерен растеж на растения (често за плевели или при наличие на много влага).
1. (ботаника) Процес на бърз, силен и прекомерен растеж на растения (често за плевели или при наличие на много влага).
2. (преносно) Силно, безконтролно развитие или проява на някакво явление, чувство или поведение.
- Ударение
- избуя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-бу-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- избуявания
Примери за използване на избуяване
(ботаника)
- След дъждовете започна масово избуяване на тревата в двора.
- Избуяването на посевите твърде рано може да е опасно при застудяване.
(преносно)
- Наблюдава се избуяване на престъпността в крайните квартали.
- Избуяването на национализма доведе до напрежение.
Синоними на избуяване
Как се пише избуяване
Грешни изписвания: избояване, йзбуяване, избуявъне
Пише се с у в корена (от буен, буйство).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буен
Отглаголно съществително от глагола 'избуявам', който произлиза от прилагателното 'буен' (силен, неудържим).
Употреба
Чести словосъчетания:
- избуяване на плевели
- избуяване на насилието
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
