избуялост
[izboˈjalost]
избуялост значение:
Какво е избуялост? Състояние на растителност, която е пораснала прекомерно, нагъсто и силно; качеството на нещо избуяло.
1. (пряко) Състояние на растителност, която е пораснала прекомерно, нагъсто и силно; качеството на нещо избуяло.
2. (преносно) Прекомерно, необуздано развитие или проява на чувства, страсти или пороци.
- Ударение
- избуя̀лост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-бу-я-лост
- Род
- женски
- Мн. число
- избуялости
Примери за използване на избуялост
(пряко)
- Избуялостта на тревата в двора показваше, че никой не е идвал тук от месеци.
(преносно)
- Творбата се характеризираше с емоционална избуялост и липса на мярка.
Синоними на избуялост
Антоними на избуялост
Как се пише избуялост
Грешни изписвания: избоялост, избуялозт, йзбуялост, избуялуст
Думата се пише с у (от корена буй) и завършва на -ост (типична наставка за абстрактни съществителни от женски род).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буй
Произлиза от корена 'буй' (дива сила, растеж) и глагола 'избуявам'. Наставката '-ост' формира абстрактно съществително име, означаващо качество или състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дива избуялост
- пролетна избуялост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
