избълване
[izˈbɤɫvɐnɛ]
- Ударение
- избъ'лване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-бъл-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- избълвания
Как се пише избълване
Грешни изписвания: избалване, йзбълване, избълвъне
Коренната гласна е ъ (бълвам), което се проверява с думи като бълвоч.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бълвам
Отглаголно съществително от 'избълвам', с префикс 'из-' и корен 'бълвам' (свързан със звукоподражателен произход за бълбукане или повръщане).
Употреба
Чести словосъчетания:
- избълване на огън
- избълване на змии и гущери
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
