извайкване
[izvajkvɐnɛ]
извайкване значение:
Какво е извайкване? Еднократен или кратък акт на оплакване, охкане или изразяване на съжаление; издаване на звук 'вай'.
1. (пряко) Еднократен или кратък акт на оплакване, охкане или изразяване на съжаление; издаване на звук 'вай'.
- Ударение
- изва̀йкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-вай-ква-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- извайквания
Примери за използване на извайкване
(пряко)
- Чу се силно извайкване, когато той си удари крака.
- Нейното театрално извайкване не трогна никого.
Как се пише извайкване
Грешни изписвания: извайкъне, йзвайкване, извъйкване, изваикване, извайквъне
Пише се с й след гласната а и наставка -ване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вай
Образувано от междуметието 'вай' (израз на болка или съжаление) -> глагол 'вайкам се' -> извайквам се.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сподавено извайкване
- силно извайкване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
