извея
[izˈvɛjɐ]
извея значение:
Какво е извея? Почистя овършано зърно от плявата, като го подхвърлям на вятъра или използвам веялка.
1. (селско стопанство) Почистя овършано зърно от плявата, като го подхвърлям на вятъра или използвам веялка.
2. (пряко) За вятър — издухам, отнеса нещо надалеч.
3. (разговорно) Проветря, премахна застоял въздух или миризма (обикновено 'извея се').
- Ударение
- извѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ве-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- извея се
- Видова двойка
- извявам
Примери за използване на извея
(селско стопанство)
- Селяните бързаха да извеят житото преди дъжда.
(пряко)
- Вятърът извя прането от простора.
(разговорно)
- Отвори прозореца, за да се извее димът.
Как се пише извея
Грешни изписвания: извеа, извеия, йзвея
Глаголът следва правилото на променливото я. Пише се с 'я' в основна форма и аорист (извях), но с 'е' в сегашно време (извееш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣꙗти
Префикс 'из-' + глагол 'вея' (духам, вея). Първоначално значение свързано с вятър и почистване на зърно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- извея житото
- вятърът го извя
- димът се извя
Фразеологизми:
- извея си парите
- извея си акъла
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
