Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изворен

[izˈvɔrɛn]

изворен значение:

Какво е изворен? Който се отнася до извор; който произлиза от извор (за вода).

1. (пряко) Който се отнася до извор; който произлиза от извор (за вода).
2. (наука) Който служи за първоизточник на информация; автентичен, оригинален, почерпен директно от източника (за данни, фолклор, история).
Ударение
изво̀рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-во-рен
Род
мъжки
Мн. число
изворни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изворен

(пряко)
  • Пиха студена изворна вода.
  • Това е зона за опазване на изворните води.
(наука)
  • Ученият използва богат изворен материал за книгата си.
  • Трябва да се позоваваме на изворни документи, а не на преразкази.

Антоними на изворен

Как се пише изворен

Грешни изписвания: извърен, йзворен, извурен
Прилагателното се пише с о (извор). В множествено число гласната е отпада: изворни (непостоянно ъ/е).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изворъ
Произлиза от съществителното 'извор' (водоизточник) + прилагателна наставка '-ен'. Коренът е свързан с глагола 'вирам' (извирам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изворна вода
  • изворен материал
  • изворни данни
  • изворен фолклор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.