изгнаница
[izɡˈnanit͡sɐ]
изгнаница значение:
Какво е изгнаница? Човек, който е изгонен или прогонен от родния си дом, страна или общество, често поради политически, религиозни или социални причини. В по-широк смисъл, изгнаница може да бъде и човек, който е изгубил своя социален статус, правата си или свободата си.
1. Човек, който е изгонен или прогонен от родния си дом, страна или общество, често поради политически, религиозни или социални причини. В по-широк смисъл, изгнаница може да бъде и човек, който е изгубил своя социален статус, правата си или свободата си.
- Ударение
- изгна̀ница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-гна-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- изгнаници
Как се пише изгнаница
Грешни изписвания: изгнанница, йзгнаница, изгнъница, изгнанйца
Думата се пише с едно н. За разлика от прилагателните в мъжки род, завършващи на -нен (където в женски род може да има двойно 'н'), тук коренът и наставката не образуват удвояване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изгънаниѥ
Произлиза от глагола 'изгоня' (изпъждам). Формата е женски род на 'изгнаник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическа изгнаница
- вечна изгнаница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.