изговоря
[izɡoˈvɔrʲɐ]
- Ударение
- изгово'ря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-го-во-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- изговоря се
- Видова двойка
- изговарям
Как се пише изговоря
Грешни изписвания: изгуворя, йзговоря, изговуря
Думата се пише с о в корена (говор). Проверката се прави със сродни думи, в които гласната е под ударение: го'вор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говоря
Образувано чрез префиксация на глагола 'говоря' (от праславянски *govoriti - издавам звуци, шумя) с представката 'из-', придаваща значение за изчерпване на действието или пълнота.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изговоря името
- изговоря ясно
- изговоря на глас
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
