изграча
[izˈgrat͡ʃɐ]
изграча значение:
Какво е изграча? Издам силен, рязък и дрезгав звук, подобен на грачене (за птица).
1. (пряко) Издам силен, рязък и дрезгав звук, подобен на грачене (за птица).
2. (преносно) Кажа нещо с груб, дрезгав и неприятен глас.
- Ударение
- изгра̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-гра-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- грача
Примери за използване на изграча
(пряко)
- Гарванът изграча зловещо от сухия клон.
- Ятото изграча в един глас и отлетя.
(преносно)
- Старецът изграча някаква ругатня и се обърна.
- – Махай се оттук! – изграча пазачът.
Синоними на изграча
Как се пише изграча
Грешни изписвания: изграчя, изграче, йзграча, изгръча
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -а (след шушкав съгласен 'ч'), а не -я или -е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гракати
Произлиза от звукоподражателния корен *grak- (свързан с грача), разширен с представка из-, означаваща завършеност на действието или изчерпване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изграча зловещо
- изграча грозно
- изграча заповед
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
