Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изгърбен

[izˈɡrrbɛn]

изгърбен значение:

Какво е изгърбен? Който е с изкривен гръбнак и приведена напред стойка (поради старост, болест или навик); гърбав.

1. (анатомия/външен вид) Който е с изкривен гръбнак и приведена напред стойка (поради старост, болест или навик); гърбав.
Ударение
изгъ̀рбен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-гър-бен
Род
мъжки
Мн. число
изгърбени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изгърбен

(анатомия/външен вид)
  • По пътеката вървеше бавно един стар, изгърбен човек.
  • Стойката му беше изгърбена от постоянното стоене пред компютъра.

Синоними на изгърбен

Антоними на изгърбен

Как се пише изгърбен

Грешни изписвания: изгърбън, сгърбен, йзгърбен, изгарбен
Думата се пише с представка 'из-', тъй като следващият съгласен звук 'г' е звучен. Пише се с 'ъ' в корена (от гръб/гърбица).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:гръб
Минало страдателно причастие от глагола 'изгърбя се', образуван от корена 'гръб'/'гърб-' с представка 'из-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изгърбен старец
  • изгърбена стойка
  • изгърбен нос

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.