издайник
[izˈdajnik]
издайник значение:
Какво е издайник? Човек, който издава тайна, информация или своите съмишленици на противника.
1. (Пряко) Човек, който издава тайна, информация или своите съмишленици на противника.
2. (Преносно) Нещо (белег, звук, предмет), което разкрива скрито присъствие или истината.
- Ударение
- изда̀йник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-дай-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- издайници
Примери за използване на издайник
(Пряко)
- В четата имаше издайник, който съобщи за засадата на полицията.
- Никой не обича издайниците, дори тези, които се ползват от услугите им.
(Преносно)
- Треперещият му глас беше издайник на неговия страх.
Антоними на издайник
Как се пише издайник
Грешни изписвания: издаиник, йздайник, издъйник, издайнйк
Пише се с 'й' (кратко и) пред съгласната 'н'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:издавам
Образувано от глагола 'издавам' (разкривам тайна, предавам) с наставка '-ник' за деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- долен издайник
- таен издайник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
