издяволяване
[izdʲɐvoˈlʲavɐnɛ]
- Ударение
- издяволя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-дя-во-ля-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- издяволявания
Как се пише издяволяване
Грешни изписвания: издеволяване, издявуляване, йздяволяване, издяволявъне
Думата се пише с я в корена (от дявол) и с я в суфикса на глаголната основа (-ява-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дявол
Произлиза от глагола 'издяволявам', който е производен на съществителното 'дявол' (от старобългарски дїаволъ, заемка от гръцки διάβολος). Наставката за отглаголно съществително '-не' оформя значението на процеса.
Употреба
Чести словосъчетания:
- хитро издяволяване
- техническо издяволяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
