иззвънтя
[izzvɐnˈtʲa]
иззвънтя значение:
Какво е иззвънтя? Иззвънтя е глагол, който означава да извършваме нещо външно, извън нещо или някъде извън. В някои случаи може да се използва и като прилагателно, за да обозначи нещо, което е извън нещо или някъде извън.
1. Иззвънтя е глагол, който означава да извършваме нещо външно, извън нещо или някъде извън. В някои случаи може да се използва и като прилагателно, за да обозначи нещо, което е извън нещо или някъде извън.
- Ударение
- иззвънтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-звън-тя
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- иззвънтявам
Как се пише иззвънтя
Грешни изписвания: извънтя, из-звънтя, йззвънтя, иззвантя
Думата се пише с двойно з (едно от представката 'из-' и едно от корена 'звън').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звонъ
Словообразуване от представка 'из-' (за начало или еднократност на действие) и корен 'звън-' (звукоподражателен произход).
Употреба
Чести словосъчетания:
- иззвънтя на кухо
- иззвънтя пронизително
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
