изквичаване
[iskviˈt͡ʃavanɛ]
изквичаване значение:
Какво е изквичаване? Издаване на еднократен, остър и писклив звук от болка или страх.
1. (пряко) Издаване на еднократен, остър и писклив звук от болка или страх.
- Ударение
- изквича̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-кви-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изквичавания
Примери за използване на изквичаване
(пряко)
- Чу се жалостиво изквичаване на кученцето, когато го настъпиха.
- Рязкото изквичаване на гумите стресна шофьора.
Синоними на изквичаване
Как се пише изквичаване
Грешни изписвания: исквичаване, йзквичаване, изквйчаване, изквичъване, изквичавъне
Представката е 'из-', но пред беззвучния 'к' се чува като 'с'. Пише се морфологично правилното 'из-'.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:квича
От глагола 'квича' (издавам писклив звук, характерен за прасе или куче). Звукоподражателен корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жалостиво изквичаване
- изквичаване на гуми
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
