изклокоча
[isklokoˈt͡ʃa]
изклокоча значение:
Какво е изклокоча? Издам бълбукащ звук при извиране или кипене; изляза на повърхността с клокочене.
1. (пряко) Издам бълбукащ звук при извиране или кипене; изляза на повърхността с клокочене.
2. (преносно) Проявя се внезапно и бурно (за смях, гняв или чувство).
- Ударение
- изклоко̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-кло-ко-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изклокочвам
Примери за използване на изклокоча
(пряко)
- Водата изклокочи от пукнатината в скалата.
- В гърлото му изклокочи задавен вик.
(преносно)
- Гневът изклокочи в гърдите му.
Синоними на изклокоча
Как се пише изклокоча
Грешни изписвания: исклокоча, йзклокоча, изклукоча, изклокуча
Представката из- се пише със 'з', въпреки че пред беззвучната 'к' се чува 'с'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клокотати
Звукоподражателен корен 'клокот-' + представка 'из-' (движение навън).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
