изключителност
[isklʲut͡ʃiˈtɛlnost]
изключителност значение:
Какво е изключителност? Качество на някого или нещо, който се отличава с необикновени, върхови достойнства; извънредност, уникалност.
1. (общо) Качество на някого или нещо, който се отличава с необикновени, върхови достойнства; извънредност, уникалност.
2. (право) Притежание на права или възможности, които не са достъпни за други; ексклузивност.
- Ударение
- изключи'телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-клю-чи-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- изключителности
Примери за използване на изключителност
(общо)
- Музикантът свиреше с изключителност, която завладя публиката.
- Тя притежава изключителност на характера.
(право)
- Договорът гарантира изключителност на правата за разпространение.
Синоними на изключителност
Антоними на изключителност
Как се пише изключителност
Грешни изписвания: изкючителност, изключителноста, йзключителност, изключйтелност, изключителнуст
Думата се пише с 'щ' само в сродни форми като 'изключвам', но тук коренът е запазен с 'ч'. При членуване в женски род, тъй като завършва на съгласна 'т', се добавя пълен член '-та' (изключителността).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изключа
Произлиза от прилагателното 'изключителен', което е образувано от глагола 'изключа' (с корени в старобългарски) + наставката за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- претенция за изключителност
- зона на изключителност
- договор за изключителност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
