изкова
[iskoˈvɤ]
изкова значение:
Какво е изкова? Изработвам предмет от метал чрез нагряване и удари с чук; извършвам докрай действието коване.
1. (пряко) Изработвам предмет от метал чрез нагряване и удари с чук; извършвам докрай действието коване.
2. (преносно) Създавам, изграждам или оформям нещо абстрактно (закони, характер, съдба, победа) с труд и упоритост.
- Ударение
- изковà
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ко-ва
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- изкова се
- Видова двойка
- изковавам
Примери за използване на изкова
(пряко)
- Ковачът изкова прекрасна ограда от желязо за новата къща.
- Майсторът изкова острието на меча с голяма прецизност.
(преносно)
- Отборът изкова трудна победа в последните минути на мача.
- Те заедно изковаха новата стратегия за развитие на фирмата.
Как се пише изкова
Грешни изписвания: искова, изкува, йзкова
Думата се пише с начално из-, тъй като пред звучни съгласни (като 'к' не е звучна, но правилото за представките 'из-'/'с-' се определя от морфологията) представката е 'из'. В случая коренът е 'ков'. Буквата 'о' в корена е под ударение в някои форми, но тук се проверява с думата 'ковàч'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
Произлиза от праславянския корен *kovati (бия, удрям, обработвам метал). Представката 'из-' добавя значение за завършеност на действието и постигане на краен резултат.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкова победа
- изкова бъдещето си
- изкова меч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
