изкормяне
[iskoˈrmʲɐnɛ]
изкормяне значение:
Какво е изкормяне? Действието по изваждане на вътрешностите на животно или риба; почистване на вътрешните органи.
1. (пряко) Действието по изваждане на вътрешностите на животно или риба; почистване на вътрешните органи.
2. (преносно) Изваждане на съдържанието или вътрешната част на предмет, сграда или съоръжение, като се оставя само външната обвивка.
- Ударение
- изко̀рмяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-кор-мя-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изкормяния
Примери за използване на изкормяне
(пряко)
- Изкормянето на рибата трябва да се извършва внимателно, за да не се разкъса жлъчката.
- Ловците започнаха изкормянето на дивеча веднага след отстрела.
(преносно)
- Предстои пълно изкормяне на старата сграда преди реновацията.
- Крадците бяха направили пълно изкормяне на автомобила, отмъквайки двигателя и седалките.
Синоними на изкормяне
Как се пише изкормяне
Грешни изписвания: искормяне, изкърмяне, йзкормяне, изкурмяне
Думата се пише с з (представка из-) и о в корена (от корем). Променливото я се запазва, тъй като е в ударена сричка пред мека сричка (в случая правилото е специфично за глаголните окончания и деривати).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коремъ
Произлиза от съществителното 'корем' (старобългарски 'коремъ' - твърд, корав, или от корен, означаващ 'издутина'). Формирано чрез глагола 'изкормя' + суфикс за отглаголно съществително '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкормяне на риба
- изкормяне на животно
- масово изкормяне
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
