изкупителен
[iskuˈpitɛlɛn]
изкупителен значение:
Какво е изкупителен? Който служи за изкупление; чрез който се постига прошка или спасение.
1. (общо) Който служи за изкупление; чрез който се постига прошка или спасение.
- Ударение
- изкупѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-ку-пи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изкупителни
Примери за използване на изкупителен
(общо)
- Неговият жест имаше изкупителен характер за предишните му грешки.
- Тя прие страданието като изкупителна сила.
Синоними на изкупителен
Как се пише изкупителен
Грешни изписвания: искупителен, изкопителен, йзкупителен, изкупйтелен
Пише се с з (представка из-) и у в корена (от купя). Съгласува се по род и число.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изкупител
Производно прилагателно от съществителното 'изкупител' или глагола 'изкупя' чрез суфикс '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкупителна жертва
- изкупително дело
- изкупителна смърт
Фразеологизми:
- изкупителна жертва
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
