Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изкупителка

[iskuˈpitɛlkɐ]

изкупителка значение:

Какво е изкупителка? Жена, която изкупва чужда вина, грях или задължение; спасителка чрез саможертва или откуп.

1. (религия/общо) Жена, която изкупва чужда вина, грях или задължение; спасителка чрез саможертва или откуп.
Ударение
изкупѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ку-пи-тел-ка
Род
женски
Мн. число
изкупителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкупителка

(религия/общо)
  • Тя се превърна в изкупителка на греховете на своя род.
  • В легендата девицата е представена като изкупителка на града.

Синоними на изкупителка

Как се пише изкупителка

Грешни изписвания: искупителка, изкопителка, йзкупителка, изкупйтелка

Пише се с у в корена (от купя, купувам), не с 'о' (копая).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коупити
Произлиза от глагола 'изкупя' + наставка '-тел' за деятел и '-ка' за женски род. Свързано е с концепцията за откупване на вина.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.