Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изкупчик

[isˈkupt͡ʃik]

изкупчик значение:

Какво е изкупчик? Лице или организация, която изкупува стоки, суровини или селскостопанска продукция (обикновено на едро) с цел преработка или препродажба.

1. (търговия) Лице или организация, която изкупува стоки, суровини или селскостопанска продукция (обикновено на едро) с цел преработка или препродажба.
Ударение
изку̀пчик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-куп-чик
Род
мъжки
Мн. число
изкупчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкупчик

(търговия)
  • Изкупчиците на тютюн обиколиха селата рано сутринта.
  • Държавата определи нови изисквания за лицензираните изкупчици на мляко.

Синоними на изкупчик

Антоними на изкупчик

Как се пише изкупчик

Грешни изписвания: искупчик, изкъпчик, йзкупчик, изкопчик, изкупчйк
Думата се пише с з (представка из-) и с п (от корена куп). Проверката за звучност се прави с формата за множествено число: изкупчици.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:куп
Произлиза от корена на глагола 'купувам' с представка 'из-' (за завършеност на действието) и наставка за деятел '-чик'. Думата се формира на домашна почва.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкупчик на мляко
  • изкупчик на билки
  • некоректен изкупчик

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.