изкълча
[isˈkɐltʃɐ]
- Ударение
- изкъ̀лча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-къл-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- изкълча се
- Видова двойка
- изкълчвам
Как се пише изкълча
Грешни изписвания: искълча, изкалча, йзкълча
Пише се с ъ (кълча). Представката е из-, въпреки че се чува като 'с' пред беззвучното 'к'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кълча
От глагола 'кълча' (чупя, троша - първоначално за лен/коноп), сродна със старобългарски корени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкълча си крака
- изкълча истината
Фразеологизми:
- изкълчвам си езика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
