изкълчвам
[iskɐlt͡ʃvɐm]
- Ударение
- изкъ̀лчвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-кълч-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- изкълчвам се
- Видова двойка
- изкълча
Как се пише изкълчвам
Грешни изписвания: искълчвам, изкълчвам, йзкълчвам, изкалчвам, изкълчвъм
Представката е из-, въпреки че се обеззвучава пред 'к' и се чува като 'с'. Коренът се пише с ъ (кълч-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кълка / кълч-
Свързано с 'кълка' (бедро, хълбок). Първоначално е означавало изваждане на бедрената кост, по-късно се генерализира за всяка става.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкълчвам глезен
- изкълчвам става
- изкълчвам си крака
Фразеологизми:
- изкълчвам си езика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
